В подножието на Витоша, заобиколена от вековни дървета, Боянската църква е един от най-посещаваните туристически обекти в България. Църквата е далече от центъра на София. Малка е, и за да бъде съхранена, в нея допускат само по няколко човека. Но туристите чакат на дълги опашки. Дочули са отнякъде за стенописите на църквата.
Боянският майстор е безименен художник. Знае се само, че е изписал църквата през 1259 г. Знае се също, че тогава е царувал българският Цар Константин Тих Асен. Ктитор на църквата бил управителят на тогавашната софийска област Севастократор Калоян.
И двамата са изографисани на стените на църквата. Заедно с Царица Ирина и Севастократица Десислава. Тяхното човешко излъчване поразява.
Боянският майстор е заобикалял църковните канони. В църквата има не малко примери за това. В нея могат да се видят и едни от най-ранните триизмерни образи в европейското изобразително изкуство. „Доста авангарден за времето си почерк, привнасящ перспективата петдесет години преди това да бъде направено от италианския художник Джото и неговата школа“ – твърди директорът на Боянската църква–музей.
Боянската църква е в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
