Левът е приет за българска парична единица през 1880 г. след сериозен дебат в парламента. Имало е виждания българската национална валута да бъде производна на френския франк. Повечето народни представители избират лева като символ на националната идентичност.
Първите медни стотинки са отсечени в Бирмингам и влизат в обръщение през 1881 г. Първите сребърни монети са отсечени в Русия. Със сребърна монета от 50 стотинки е могло да се купи агне. Златна монета от 100 лева, отсечена в България, е била достатъчна за покупката на къща. Най-употребявани били медните монети от 2, 5 и 10 стотинки. Те положили основите на българския стопански живот. На практика България е била напълно интегрирана в Европа. Българският лев е бил конвертируем навсякъде.
След падането на комунистическия режим през 1989 г. в България се случват две драстични инфлации – през зимата на 1990/1991 г. и през зимата на 1996/1997 г. Те значително девалвират лева и облагодетелстват определени среди.
През 1997 г. в България е въведен валутен борд. Курсът на лева е фиксиран към германската марка. При въвеждането на еврото през 1999 г. стойността на лева е обвързана със стойността на еврото при съотношение 1,95583 лева = на 1 евро. Очаква се присъединяването на България към еврозоната.
