Гербът на София е изработен от художника Харалампи Тачев по повод участието на България във Всемирното изложение в Париж през 1900 г.
Зъбчатата корона-крепост над щита изобразява планините, които обграждат София. Крепостната корона е характерен елемент на градските гербове. В хералдиката броят на кулите отразява броя на жителите на града. В този смисъл гербът на София подвежда днес, тъй като с три кули се обозначава град до 100 000 души.
На горното ляво поле на щита е изобразена древногръцката богиня на съдбата Тюхе – покровителка на градовете. Образът е взет от антична монета с надпис „Сердика“.
В долното ляво поле е изобразена планината Витоша – символ на непреходност.
В горното дясно поле е църквата „Света София“, която дава името на града.
В долното дясно поле е показан римски храм, посветен на Аполон Медикус (Лечител). Той символизира минералните извори на града и също е взет от монета с надпис „Улпия Сердика“.
В по-малкия щит по средата на герба е изобразен лъв. Образът е от медальон, намерен при разкопки във Велико Търново. Лъвът символизира приемствеността между двете столици.
Девизът на София „Расте, но не старее“ е добавен през 1911 г. Първоначално текстът бил „Расте, не старее“ и бил заимстван от герба на Париж „Плава, не потъва“. Някой забелязал, че буквите са тринадесет, та бил добавен съюзът „но“.
С двете лаврови клонки Харалампи Тачев завършва творението си през 1928 г.
