Иван Вазов (1850-1921 г.) е наричан патриархът на българската литература. Творчеството му обхваща 22 тома изписани страници. В тях се оглеждат борбите и вълненията на българския народ.
След Първата световна война България губи половината си население и територия. В деня на подписването на мирния договор софиянци се стичат пред къщата на поета. Хората запяват траурен марш: „Покойници, вий в друг полк минахте“. Иван Вазов излиза на балкона и плаче заедно с народа си. Този балкон може да се види и днес на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Георги С. Раковски“.
Иван Вазов е погребан на свято място в центъра на София. Идеята за надгробния паметник е на големия български скулптор Иван Лазаров. Трудно се оказва нейното осъществяване.
Морената, която скулпторът избира, тежи 10 тона и се намира в полите на Витоша. Три волски впряга, впрегнати в специално изработена кола, пренасят камъка метър по метър в продължение на 18 дена. Посрещнати са с „Ура!“ от софиянци.
