София е едно от най-старите населени места в Европа. На територията й са открити останки от човешко селище от VI-то хил. пр. Хр.
Градът възниква през I-ви век като римски военен пост по Виа Диагоналис – пътят който и днес свързва Белград с Истанбул. Носи името на древното племе серди, живяло по тези земи. Постепенно Сердика се разраства и става център на провинция. През II-ри век император Траян й дава своето бащино име и я нарича Улпия Сердика.
През 170 г. Сердика е оплячкосана от варвари. Десет години по-късно римските императори пожелават „на добър час“ на града с високи крепостни стени.
Сердика се вписва в римския цивилизационен модел. Витошката вода е каптирана и вкарана във водопроводи. Те са монтирани под каменните плочи на улиците. Нечистите води са извеждани извън града. Сградите са снабдени с подово отопление. По улиците има обществени тоалетни. Още през II-ри век са каптирани лечебните води на горещия минерален извор. С тях са захранвани частни и обществени бани.
Особено е изживяването да преминаваш през хилядолетия, разхождайки се из днешния център на София. Сердика загатва за себе си, но по-голямата й част продължава да се крие под съвременните улици, площади и сгради.
