Горянското движение възниква в отговор на репресиите на комунистическия режим. Горяните били въоръжени и се движели на чети в планините. Те държали властта под напрежение и страх. Някои отдалечени райони на страната били изцяло под техен контрол.
До 1958 г. общият брой на горяните в България е около 8 000 души. Изключително тревожен за властта бил големият брой доброволни ятаци. Българи, които с подслон, храна и дрехи улеснявали борбата на горските чети.
Спецификата на българската въоръжена борба е в нейната много дълга продължителност. Горяните вярвали, че Западът ще освободи страните от Източния блок. „Американците ще дойдат!“ – смятали те. А и не само те.
Ненамесата на западните държави в Унгарската революция през 1956 г. нанася психологически удар на горянското движение. То постепенно замира.
