След края на IX-ти век във втората българска столица Преслав се съсредоточава небивало производство на луксозна художествена керамика. При днешното състояние на археологическите проучвания е трудно да се посочи друг подобен център в Европа.
Преславската керамика е правена от бяло-сивкава глина. Тя се намирала в изобилие в околностите на града. От глината били приготвяни и изпичани тънки плочки. Върху тях били рисувани орнаменти с минерални бои. Рисунъкът бил покриван с глазура, която при повторно изпичане се съединявала с боите. Тази техника се отличава от гръцки и римски образци и има източен произход.
Съчетаването на боите върху деликатния кремав фон на плочките изисквало чувство за хармония. Плочките били рисувани от художници. Линиите им били опростени, а ръката сигурна. Те умеели да придадат живот на образите си.
Имало плочки с надписи, с човешки изображения, с растителни и геометрични мотиви. Растителният орнамент бил геометризиран, докато геометричният започвал да цъфти. Художниците били особен вид градинари. Те създавали нови цветя.
Поради крехкостта на материала, до нас са достигнали само отделни фрагменти. Някога рисуваните плочки създавали цялост. Те украсявали дворците и църквите в престолния град.
Преславската рисувана керамика е изкуство, което излъчва радост от живота. Нямало християнски мистицизъм в църковните сгради на България тогава.
