Паметникът на незнайния войн е символичен гроб на всички знайни и незнайни български войни, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България.
Паметникът е издигнат през 30-те години на ХХ –ти век. по проект на големия български скулптор Андрей Николов. Тогава лъвът лежал върху монументален гранитен саркофаг. На саркофага имало барелефи на скърбящи жени от земите, останали извън пределите на България.
Паметникът е „разчистен“ след комунистическия преврат през 1944 г. Шведският полиран гранит, „с едър кристал и особен черно-зелен цвят“, е използван за саркофага в мавзолея на комунистическия лидер Георги Димитров.
Четириметровият лъв на Андрей Николов, обаче, затруднил управляващите. Първоначално е откаран в едно софийско село. През 50-те години е преместен на брега на река Искър. Рибарите още го помнят – край тополите на брега на реката. По-късно е сложен на пътя за Пловдив. При строежа на магистралата следите му се губят. В средата на 70-те години е намерен случайно в къмпинг край София. Тогава е прибран във Военно-историческия музей.
През 1981 г. е открит нов Паметник на незнайния войн по нов проект. Лъвът е включен в проекта и се завръща на мястото си. Дали? Защото според родолюбиви софиянци, той е сложен встрани, почти на тревата, и не заема полагащото му се централно място.
