Синодалната палата е седалище на Светия Синод (колективния орган на управление на Българската православна църква).
Сградата е построена през 1904 – 1912 г. по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов. Богатата полихромна глазирана облицовка е дело на художниците Харалампи Тачев и Господин Желязков.
Над главния вход е монтирана великолепна мозайка. Изработена е в Германия. Изобразява архиереите Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски – водещи имена в борбата на българския народ за църковна независимост през XIX-ти век.
През 1767 г. Гръцката патриаршия в Цариград затваря Охридската архиепископия – последната оцеляла българска църковна институция в Османската империя. През първите десетилетия на XIX-ти век българите започват повсеместна борба за църковна служба на български език. Тя прераства в борба за независима българска църква. Завършва с успех. През 1870 г. със султански ферман е учредена Българската екзархия. Територията й включва тогавашното българско етническо землище в Македония, Тракия и Мизия.
