Цар Симеон (893 – 927 г.) е един от най-големите български владетели. След успешните войни, които води, България достига максималните си граници.
Цар Симеон е бил един от най-образованите мъже на своето време. Завършил Магнаурската школа в Константинопол, той постига може би най-високото културно равнище на България.
Цар Симеон продължава делото на баща си. Той развива създадените от Цар Борис I културни центрове. В Преслав и Охрид се съсредоточава небивала книжовна дейност. Там са подготвяни учители и духовници. Превеждани са богослужебни книги. Поставено е началото на развитието на българската литература. Там е създадена и българската азбука, наречена кирилица в памет на светите братя Кирил и Методий. По-късно от България кирилицата се разпространява в Русия и Сърбия.
По думите на един съвременен на Цар Симеон книжовник в тогавашната българска столица Преслав имало сгради и църкви „разхубавени с много камък и дърво, и бои, а отвътре с мрамор и мед, със сребро и злато“. Царят бил облечен в обсипана с бисери дреха. Носел на шията си богата огърлица, а на ръцете си – златни гривни. Препасан бил с кадифен пояс, на бедрото му висял златен меч. „Не зная как да разкажа това – само с вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота“- заключава българският книжовник.
