Пейо Яворов (1878 – 1914 г.) е един от най-нежните и вълнуващи български поети. Надали има българин, който да не е чувал за жените, които той е обичал, и за стиховете, които е написал за тях.
Пейо Яворов е също така ръководен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е бил войвода на чета и е водил сражения с турската армия за освобождението на Македония.
Пейо Яворов се самоубива на 29 октомври 1914 г. Софийската общественост е запозната с трагедията, която се случва в живота му в личен план. По-малко се знае за покрусата на поета след загубените войни от България в началото на ХХ-ти век.
Приятел на Яворов разказва: „Намерих го свит на канапето в кабинета му. Стори ми се, че челото му лежеше почти на самите колена. Вдигна разсеян поглед: измъчен, загубен, удавен в нещо… После се повдигна и каза: -Гледам картата на България и не мога да се помиря къде бяхме и къде дойдохме…“
Паметникът на Яворов е издигнат през 1957 г. Дело е на скулптора Иван Блажев.
