Ротондата „Свети Георги“ е единствената запазена до покрив постройка от времето на Римската империя. Куполът й е бил разрушаван два пъти.
Ротондата е строена в началото на IV-ти век, вероятно за мавзолей. По-късно е превърната в баптистерий – място за масови покръствания. През VI-ти век е преустроена в църква. Предполага се, че оттогава носи името си. През XVI-ти век е превърната в джамия. Издигнато е високо минаре. Църковните стенописи са заличени и са покрити с растителни мотиви. През 1915 г. минарето е съборено. Вътрешната мазилка е изчистена.
Открила се средновековната живопис.
Куполът на църквата е рисуван през Второто българско царство в края на XIV-ти век. Под купола са съхранени два фриза от времето на Първото българско царство. Датирани са в края на IX-ти или началото на X-ти век. Тяхната стойност е най-висока според специалистите.
И без да е специалист, човек би забелязал останките от шест летящи фигури по горния фриз. Може би не би се досетил, че това са ангели. Но със сигурност би се впечатлил от запазеното лице – горе, високо вляво. Лице на ангел с човешки образ. Лице с дълбока одухотвореност, за която няма граници във времето.
