Преданието разказва, че някога султан Сюлейман I Великолепни станувал с войските си край София. През нощта султанът сънувал сън, че походът ще бъде успешен. Той наредил да се тури знак, ако сънят се сбъдне. Сънят се сбъднал. Турците победили унгарците в битката при Мохач през 1526 г. и превзели Будапеща. Две години по-късно на мястото на султанското видение започнал градежът на нова джамия. Градена била като главна джамия в София.
Строежът осъществил прочутият султански архитект Мимар Синан. Джамията се отличавала с огромния си купол, положен непосредствено върху стените. И с черното си минаре от черен витошки гранит. То паднало при земетресение през XVIII-ти век, но оставило име на джамията.
Черната джамия. Така била наричана и след Освобождението на България. Българските държавници не я бутнали, а я преустроили в православен храм. Основният план за преустройството изготвил руският архитект Александър Померанцев. Българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов довършили започнатото.
Преустройството било извършено около централния корпус на джамията. Куполът бил запазен. Направена била пристройка за притвора и камбанарията. Пробита била югоизточната стена на джамията, за да се иззида олтарната абсида на църквата. Отворени били и две странични врати с красиви колонади. През 1903 г. строежът бил завършен. Софиянци се сдобили с любима църква.
